Чували сме много истории за пицата. Съдържа следните добавки – зеленчуци, месо, маслини, млечни продукти – и е влизала в порциона на римските легионери; била е храна за бедняци и аристократи. Но никога пицата не е блестяла нито сложна рецепта, нито със специални поводи на консумация.           

Така навярно щяло да продължи дълго, но 1772 г. Фердинанд – крал на дветe Сицилии нарушил порядки на дворцовия живот и отишъл в Неапол в заведението на местния специалист на пици Антонио Тести. Монархът бил очарован от разнообразието на ястията, възхитен от аромата им. Макар, че жена му твърдо отказвала да вкуси пица, считайки я за храна на простолюдието монархът признал качествата на пицата и я въвел като ястие в кралското меню, но минали много години и Фердинанд II, който бил гурман надделял срещу противниците на пицата. Той събрал готвачите на тайно събрание, за да решат важна задача: как да придадат важност на пицата и да я направят ястие, всепризнато за аристокрацията. Най-важното и най-трудно нещо, което трябвало да се реши как да се измислят инструменти за ядене на пица, така че да не се цапат пръстите с мазнини и сос.   

На велможата Дженеро Спадачини било поръчано за 6 месеца, които оставали до рожденния ден на кралица Маргарита да разреши тези сложни задачи. Дженеро с чест се справил като заповядал да се излее от метал специално чукало във вид на статуетка на човек-чукалото било от бронз и с него готвачът трябвало да замесва сместа за пица. А за храненето – и това усъвършенстване стигнало и до наши дни-прибавил към трите съда на вилицата четвърти, който се оказал полезен и за ядене на спaгетите.              

В чест на кралица Маргарита Савойска готвачът дон Рафаел Еспозито и неговата съпруга изпекли голяма пица, на която дали името на кралицата.  Оттогава пица “Маргарита” се превърнала в почитаното ястие в кралското меню. Други почитани пици станали “Четири сезона” и “Маринар”.